Демокрация ли е православната? – Иеромонахъ Пантелеимонъ

Въ срѣдата на просвѣтенитѣ християнски народи, въ послѣдния вѣкъ, сѫщо се появи юдейското учение за праведностьта. Въ основата на спасението се полага само вѣрата, безъ добродетели, безъ спасяващитѣ тайнства на Свѣтата Църква и цѣлото прѣдадено отъ апостолитѣ църковно устройство. Достатъчно било само да се вѣрва, че сме спасени чрезъ Христосъ: не били нуждни нито църква, нито тайнства, нито подвизи на благочестие. Това напомня на юдейското понятие за праведность, която не изисква и не признава за нужно да се принасятъ „плодове, достойни за покаяние“. При евреитѣ цѣлото упование се възлага на наслѣдственостьта отъ Авраамъ, а тукъ упование се възлага само на вѣрата въ Христосъ.

Това учение е отличителна черта на юдейството – тълкование на Писанието по своя пристрастенъ възгледъ. И тукъ се измислятъ невъзможни, произволни обяснения на словото Божие, отхвърля рѫководството на Църквата и апостолското прѣдание. Освѣнъ това, новото направление не е чуждо и на юдейското мѣсианство, тъй като по неговата догматика мѣсианската или Божествената власть принадлежи на цѣлото общество отъ вѣрващи, а не на лица, приемствено поставѣни отъ Самия Богъ за служене на словото на истината. Поради това споредъ тѣхъ вече не богъ, а обществото упълномощава , изразителя на мѣсианскитѣ духовни дарове, принадлежащи по право на цѣлото общество вѣрващи. Тази нелепа доктрина отъ духовната сфера прѣминала въ гражданската и политическата и се изразила въ това, че установяването на властьта, въпрѣки ясното учение на Свѣтитѣ Апостоли, произхожда не отъ Бога, а отъ обществото. Това възвеличаване на обществото до степень на божествената власть е политическо богоотстѫпление на цѣлитѣ общества. Яви се новъ глупавъ идолъ – цѣлиятъ народъ, упълномощаващъ прѣдставители да приематъ принадлежащата на него, на този идолъ, власть. Отъ своя страна избраницитѣ на този идолъ, като законодатели, прѣдоставятъ изпълнителната власть на свои избраници, като ги смѣнятъ ежеминутно и безъ всѣка отговорность. Това всичкото прѣдставлява така нарѣченитѣ „велико начало, добито при реформацията и революциитѣ“, което, всѫщностъ, прѣдставлява нищо друго, освѣнъ богоотстѫпление на народитѣ и подражание на древнитѣ Хамити.

До какво ще доведе всичко това? До това, до което е довело политическото мѣсианство юдеитѣ, – до отхвърляне на Бога, и въ слѣдствие на оставѣне на човѣшкитѣ общества отъ Бога на произвола на тѣхнитѣ собствени лекомислени страсти. Отъ това се възползватъ евреитѣ за своитѣ лични, користни и политико-мѣсиански цѣли, което на свой редъ ще доведе до бедствия и край на свѣта.

Иеромонахъ Пантелеимонъ, 1914
„Начало и конец нашего земного мира” (Кончина вeка, Бесeда 8)


Nicefor.Info